ДА БЪДЕ ОБИЧ

Стихове

Илюстрации на корицата: Христина Радомирова




РЕЦЕНЗИИ

     ЗА СВЕТЛОНОСНОТО ЩУРЧЕ

     Пиша тези няколко думи за стихосбирката "Да бъде обич", защото опитът и годините, прекарани в мисъл за поезията, са ме научили да различавам истината от измислицата. Сами по себе си и истината, и измислицата са еднакво важни в словото, защото изхождат една от друга, съпротивляват се една на друга и в крайна сметка са едно и също.
     И все пак - Христина Радомирова е "сглобила мечтите си" така, че измислицата е станала истина, а истината е измислила бъдещето.
     Христина е поет. И това казва повече от всичко друго. Поет е, защото за нея любовта, продължението на любовта, надмогването и споменът са вплетени в такава смес, от която думите светят. Харесвам нейните кратки, казани от дълбоко и с висок глас, поетически състояния. При нея пластиката е зрима, думите се наблюдават и следят, търсят и намират.
     Тя е щурче. Преборило се за своя единствен глас. Щурче, което умее да притихва, да бъде едновременно задушевно и далечно.
     Словото й е безхитростно, метафорите са на върха на езика - и понятни, и въздействащи.
     И още нещо - в книгата има една голяма метафора - метафората за всеобщата гравитация. С един голям и светъл полюс - сърцето. Нейното сърце - на Христина.
     Оставам с надежда за думите й.

Николай МИЛЧЕВ

  

     ***

     Запознах се с Христина чрез думите. Опознах я и я обикнах, и преди да я прегърна наяве, прегърнах реално нереално чистата й светеща душа. Тя е ЧОВЕК и ПОЕТ, но от тези, от истинските съкровища! Имане, което трябва да се пази като зеницата на окото, като очите на душата... Не случайно казах Човек и Поет. Защото Христина Радомирова е по-скоро изключение, отколкото потвърждение на правилото. Често се случва да се разминават двете понятия. Добрият човек не винаги е добър поет, както и обратното. При Христина има пълно припокриване. При нея думите са като искрящи капчици роса върху разнородните повърхности на битието. Дори битието е нереално красиво, съхранено, значещо, заредено с неистов копнеж и вяра. Даже тъгата й е светла и оптимистична. А колко пишещи хора могат да се похвалят с това?!

          "Плакал ли си някога от щастие,
          болката до дъното изпил?
          Носил ли си космоси в душата си,
          в бездната на самотата бил?

          Чакал ли си някого във времето
          с поривите жадни за живот?..."!

     Тя е непонятно за обикновения човек създание! Хора, Човеци и човечета, Приятели, Братя и Врагове, ние имаме много да учим от нея и в безсънните си нощи, всеки сврян в своята лична тъгица, безверие или безветрие, да се питаме как тя успява да го постигне?!! Съдбата, меко казано, е несправедлива към нея, но може би така се случва само при силните духом, при големите, избраните и непосилно високи души... Тя има волята и куража да понесе всичко, и не само да го понесе, а да превърне най-тежкото, най-черното, най-невъзможното в светлина и любов! Да бъде ОБИЧ! Амин.

Павлина ЙОСЕВА



ДА СИ ЖИВ

Плакал ли си някога от щастие,
болката до дъното изпил?
Носил ли си космоси в душата си,
в бездната на самотата бил?

Чакал ли си някого във времето
с поривите жадни за живот?
Виждал ли си как покълва семето
и дръвчето как налива плод?

Слушал ли си песента на птицата,
пусната на воля да лети?
Взимал ли си огън от искрицата
да гориш, да дишаш, да си жив?!

Питам те, приятелю, и мисля си:
в този свят на грях и суета
в тежките си мигове осмисляме
на живота кратък вечността!


  

  

ЩЕ ДОГОНЯ ЛЯТОТО

Застудява и вятър задуха.
Със вихрушка от мъртви листа
тежки мисли в деня ми нахлуха...
Пак пристигаш при мен, самота!...

Малко странно навярно изглеждам,
не щадя уморената плът –
към далечни мечти и надежди
през октомври потеглям на път!...

Ще догоня отминало лято
и мига ще прегърна с душа,
за да помня, че тук на земята
не случайно и аз съм дошла!...


  

  

ОЧАКВАЙ МЕ!

Не затваряй вратата,
аз тихо ще вляза...
С летни стъпки
нежно през тебе ще мина
като дъх,
като мил отпечатък,
като спомен незабелязан...
За да е топло във тебе
в студената зима...


  

ЛЮБОВ НА СРИЧКИ

Чаровна циганка е любовта,
със светещи очи на черна котка –
най-сладката измама на света,
в сърцето ти забила хищни нокти.

Но по рождение е сляпа тя,
и глуха е на всичкото отгоре...
Не й поднасяй никога цветя,
преди да можеш с нея да говориш!

По дланите й думите пиши,
на пръстите й знаците разчитай –
ще те боли, но щом веднъж реши,
тя всеки атом в тебе ще опипа!

Угасва бързо всяка красота,
а думите отлитат като птици,
и ти оставаш само по душа
с една любов, изплакана на срички!


  

ПРОЗРЕНИЕ

Нещо става с мен напоследък...
Притъмняло е в мойте очи!...
Всъщност няма по-страшно проглеждане
в миг, когато угасват лъчи
и наивните сини илюзии
се стопяват една по една!
И боли ме!... Чак до безумие!
На света си оставам сама...


  

ПОЧТИ НА ШЕГА

          "Аз търся теб, ти търсиш друг,
          но той търси друга, тя пък някой друг."
                                   Светозар Димитров

Защо не мога да се влюбя
във влюбения в мене мъж!?
По друг сърцето ми лудува
и рони сълзи като дъжд!
А другият по друга страда,
навярно друг обича тя...
На чувствата под срутените сгради
зловещо ни се хили любовта!


  

ВСЕКИ ДЕН Е ПРЪВ

                    На Галя Александрова

Животът е декор на сцена.
Аплаузи! Прожектори блестят!
А вътре в мен безброй вселени
към вашите души чертаят път!
И всяка моя героиня
пресътворена е от плът и кръв,
и няма време и години
защото всеки идващ ден е пръв!


  

СЪКРОВЕНО

                    В памет на актьора
                         Васил Радомиров (моят дядо)

От неказани думи крещи тишината,
а стихът ми в агония тиха мълчи...
Прожектирам си спомени и се вглеждам в стената –
там се срещат очите ми с твойте очи...

И усмивката твоя в моя поглед сияе,
ти си същият, дядо, обичан и мил!
На житейската сцена аз от днес ще играя,
със онази надежда, що си в мен съхранил.

Ще раздавам посоки на мечтите безпътни,
ще науча на обич невежи души,
ще даря на приятел съкровения пръстен –
любовта, на която ме учеше ти!


  

ЩРИХ

В сърцето ти, аз зная, ще остана,
когато изгревът ми в залез прегори...
Там времето стрелки и цифри няма,
в гърдите ни дълбае и твори!

В сърцето ми ти също ще останеш,
когато си далеч и уморен –
душата ми е пролетна поляна,
духа ти сгряла в есенния ден!

Това е обичта непроменима,
когато падат даже и звезди.
Божественост със земно име,
тя в нас чертае образ и следи!


  

ЩУРЧЕ

На празници
                                        съм винаги сама.
Наздравици
                                        със спомените вдигам!...
Дошло на гости
                                        в мойта тишина,
свири, щурче,
                                        а аз ще те настигна!


  

СИНЬО

Какво небе
в душата ми се ширна –
един красив
и нежен необят!
С усмивките си
слънчево-зефирни
за обич
претворявам този свят
от синьото
в очите ти – вселени –
и дланите ми
раждат благослов!...
А чувството,
че с нещо сме потребни,
осмисля път
и устрем,
и живот!


  

СЧУПЕНО СТЪКЛО

Каквото е било – било.
Изтеклата вода не се завръща,
не се залепва счупено стъкло
и ние с теб не сме едни и същи!

Не ме търси на стария адрес –
там вече никой не живее...
Остана само дворния ми пес –
по спомени да джафка вместо мене.

Ти в някой друг живот ме потърси,
където няма спомени предишни.
Тогава, знам, какъвто и да си,
поне въпросите ще са излишни!


  

ДРАСКОТИНА

Понякога съм толкова досадна
на другите, на себе си дори!...
Ала не мога да обичам хладно,
когато вътре в мен гори!

И някой път шегите ми са странни,
заяждам се и драскам по души!...
Но нежността ми с вас ще си остане,
когато всичко друго се руши!

Със сигурност по улиците кални
ще видите и моите следи!...
Простете ми – дано не съм нахална –
в калта запалих мъничко звезди!


  

* * *

Тази вечер
си лягам с тъга
и с онази
всевечна самотност...
Няма смисъл
от думи сега –
в мрака плаче
щурче светлоносно!


  

ПРИКАЗКА

От работа се връщаш уморен.
А аз не мога нищо да ти сготвя.
Повиках асистентка вместо мен
любимата ти гозба да приготви!

На масата поставих нежна свещ,
с ръцете нейни също я запалих.
И виното със сладкия копнеж...
Аз нищичко за тебе не забравих!

Помолих я да сложи и цветя –
да бъде приказка красива!
"Обичаш го!" – на тръгване ми смигна тя,
а аз зачаках тихо и щастливо!


  

СВЕТЛО

Вълшебно е, когато ме целуваш,
тъй слънчева душата ми трепти!...
И нека да е, нека да е лудост
един молитвено прошепнат стих!

И в дните ми е пролетно и бяло,
ръцете ми ти носят топлина –
дори това осакатено тяло
за теб разцъфна в образ на жена!

Не могат да осъдят любовта ни,
защото тя е светъл необят
и път към неоткрехнатите тайни
отвъд греховния човешки свят!


  

ДУШАТА МИ

Душата ми е нежна и ранима!
О, колко много болки носи тя
под меката си зимна пелерина,
изплетена от пролетни цветя!

Когато й се плаче, пак се смее
и всичките обиди ще прости!
Понякога с издрани колене е,
но никога с недонаписан стих!

На този свят кому ли е потребна –
с аршини земни мерят любовта...
Ала веднъж привлечена от тебе,
ще те обича и отвъд смъртта!


  

ВМЕСТО СПОМЕН

Безнадеждно сърцето умира
между четири тъжни стени.
Ни утеха, ни сили намира...
А навънка животът звъни!
И е лято. Несбъднато лято!
В две угаснали вече очи
като бездна изглежда земята.
Нейде гларус уплашен крещи...


  

ЗАДУШЕВНО

Една сърна
в очите ми се скри
и в шепота
на сенките потъна...
И ако днес
съм цялата в искри –
тъгата ми
изпила е до дъно!


  

ЗА МЕН

Когато мечтая – мечтая разумно.
Когато обикна – обичам докрай.
Говоря по малко, но с истински думи.
И най ми харесват септември и май.

Илюзии вече отдавна не храня,
че повече болка донасят ми те.
Със стихове шия отворени рани
и пак продължавам по пътя напред.

Макар да изглеждам тъй крехка и слаба,
аз всъщност съм силна и горда жена
и вярвам, че Господ не ме е оставил
и място си имам на тази земя!


  

СТРАХ

                                   На сборния образ на
                                   нерешителния ухажор

Отдръпваш се от мен като че ли...
Е, ясно е – защото съм различна
и страх те е от хората, нали!?
"Ей тоз` пък взел недъгаво момиче!"

Ще те посочва обществото с пръст,
дори приятели ще се присмиват!...
Не е по силите ти този кръст!
Но бягайки, ти себе си убиваш!

Ще ти припомня истина една –
любов ли е, не може страх да има!
А аз съм там – във твойта тишина...
Не ме наричай повече по име!


  

ИСКАМ...

Искам да избягам надалече,
да избягам чак накрай света –
никому за нищо да не преча!
Без друго вече идва есента...

Но ще бъда истински щастлива
да превърна в дъжд и семена
всеки спомен и мечта красива,
и след мен да има светлина!

Да е светло в нечий тих прозорец,
да се чува песен на щурче,
да поглеждат влюбени нагоре,
облаче да виждат с форма на сърце!


  

ЗА СПОМЕН

Приятелю, не беше нужно да си груб –
и без това аз вече си отивах!
Оставих ти за спомен светлия си юг,
направих есента ти по-красива!
Така, ако ти стане тъжно някой ден,
край огъня, в камината запален,
във въглен жив духът ми претворен,
душата ти отново ще погали!


  

НЕДОСЪНУВАНО

Сънувам те в измислена реалност...
Ти имаш много трудни имена,
в които се прочитам огледално
откъм невидимата си страна.

Страхувам се от теб да се събудя,
защото нямаш образ и ръце,
а пък не вярвам да се случи чудо
и аз да видя твоето лице!

Трепти акордно роклята ми дълга!...
При мене само със сърцето си постой!
Ще ме причака делника недъгав
ей там - на най-вълшебния завой!


  

ПЪТЕКА

                              На Наско Енев - РИМПО

Небето е твое начало,
А птиците – твои крила.
Сърцето ти светло и бяло
Към хората пътя избра!
Очите ти – луди огньове –
Ерато и Ерос в едно.
Неонови нощи, любовни...
Единствена вяра без зло.
Във Варна да дишаш отново –
Римуваш копнежа си тих.
И Господ пътека ти даде!
Морето е строфа от стих,
Преминал през времето даже –
Обичане в нежен триптих!


  

НАЙ-МАЛКИЯТ ЖЕСТ

Когато живееш заключен
зад толкова много стени,
тогава сърцето се учи
най-малкия жест да цени!...

Но малък ли жест ще е този –
в самотните празнични дни
добрият приятел да може
с усмивка тъга да смени!?


  

ИМА...

Има думи, които мълчат
и мълчание, дето говори
на сърцето по дългия път,
в светли бездни и в тъмни простори...

Има нежност, която боли,
но и болка, която лекува...
Добротата и злото дали
в абсолютност една съществуват?

Знам – сълзата е вчерашен смях
и търкулва усмивка за утре...
В чудесата да вярвам не спрях –
с тази вяра събуждам се сутрин!


  

БЕЗ ЧАДЪР

Така ми се иска навън да изхвръкна –
в дъжда – без чадър, без цел и посока...
Косите ми вятър игрив да разпръсне
и жадно да пия на лятото сока!

Дървета да вдишвам със пълни гърди,
да слушам как пеят щурци в сенокоса,
в светулкова нощ да оставя следи...
След мен да запеят два влюбени коса!


  

РИСУНКА

Кога ще мирясам – не знам!
Сто вихъра сякаш ме гонят...
Нахална и дръзка, без свян
рисувам най-лудия спомен.
Без маски, без дрехи! Така!
Не спирам! И все по-нататък...
След мене помахва с ръка
учудено бисерно лято!


  

С ОБИЧ

                         На Самодива (Вики)

Честит да бъде твоят ден,
сестрице моя, самодива!
Светът е в тебе прероден
да стане приказка красива.
Бъди на слабите опора,
на силните ти мъдрост дай
и гледай винаги нагоре,
защото Бог е силата ти, знай!
С косите ти стихии да играят,
душата ти да бъде зов,
в очите ти небето да сияе
със слънчева, нестихваща любов!


  

ПОГРЕБАНО СЪРЦЕ

Забраних си за теб да мечтая,
всеки полет заключих към теб!
Най-свирепата болка е тая –
да положиш сърцето в ковчег!

Невъзможност жестока дели ни,
нямам нищо какво да ти дам...
Но дори и пътека да има,
аз не искам за нея да знам!

И не искам ти в мен да се влюбваш –
този свят е безочлив, суров...
Ще се смеят на твоята лудост,
без да знаят какво е любов!

Тъй си шепна – молитва потребна...
И с ей тези си двете ръце
днес в земята студена погребвам
мойто живо, пламтящо сърце!


  

КАЗАНО НА ГЛАС

Привличаш ме – загадъчен чаровник!
Събуждаш лудост, диви страсти в мен,
и искам цяла в теб да се заровя,
изгаряща в най-сладкия си плен!

Навярно там – в сърцето ти – са скрити
съкровища, по-стари от света...
Но ти мълчиш, когато те попитам
и хвърляш ми фитили в пепелта!

А аз като дете към тебе крача
с изострени за полет сетива,
и търся в мрака светлите ти знаци,
дори илюзия да е това!

Забавен си, когато си потаен,
но има още нещо, зная аз –
приятелството не е риф незнаен,
а честност и откритост между нас.


  

ТИ СИ...

Като дъх от несбъднат живот,
като болка от скъсана нежност,
като семка от ябълков плод,
като плач на ранена надежда,
като есенно-пролетен дъжд,
като устрем да стигна небето...
Ти си всичко това наведнъж
в най-дълбокия кът на сърцето!


  

ОТИВАМ СИ

Отворих всички
светли светове,
достигнах
най-далечната планета
на своето
обичащо сърце,
събрало
и жената, и детето.
Раздадох
целия си слънчев смях,
дарих си
и последната усмивка!...
Отивам си.
От този сбъркан свят
аз нищо не очаквам
и не искам!


  

КРИЛЕТЕ МИ ЩЕ НОСЯТ НА РЪЦЕ

Човеците са тъй непредвидими
и рядкост са големите души...
Доверие изгражда се с години,
а само в миг единствен се руши!

Наситих се на лесни залъгалки,
на щедри думи, без искра и път...
Приятелите истински са малко –
над трудните ми полети ще бдят...

Ще бъдат с мене, знам, когато падам,
крилете ми ще носят на ръце,
дори от най-жестоката ми клада
ще върнат живо моето сърце!


  

УСТРЕМ

Все ме вихрят пламтящи стихии,
и ме веят безброй ветрове –
не е нужно от никой да крия,
че кръвта ми дивашка зове
безпардонно да яхна метлата,
да свистят урагани след мен,
на мечтите да вдигна платната,
да избухна в копнеж съкровен,
да засея земята с усмивки,
а тъгата да стрия на прах!
На живота си целия смисъл
в този устрем единствен събрах!


  

ГОСПОДИ, КАЖИ МИ

Тука ли си, Боже Всемогъщи?
Чуваш ли молитвите ми Ти?
Тъжна е самотната ми къща –
там огнище свидно не пламти.

Знаеш ли ми, Господи, мечтите?
Да ги сбъднеш искаш ли, кажи!
И макар, че всяка нощ те питам,
Твоето мълчание тежи!

В нечия усмивка приюти ме,
Господи, Ти, Който Си Любов!
Че сърцето своя дом си има
само с Твоя светъл благослов!


  

ТОСТ

Налей ми чаша и на мене –
за вярата да вдигнем тост!
За всяко нещо идва време,
щом носи гени на любов!
Налей, приятелю, да пием,
душите си да влеем в стих,
и може би ще се открием
всред сенките на залез тих!


  

ПРИЯТЕЛСТВО

Обичам те с най-чистите си чувства,
дори когато много ме боли...
Приятелството всъщност е изкуство
да бъдеш сред куршуми и стрели!

А ние с теб сме толкова различни –
различни като огън и вода!
Стихиите най-силно се привличат,
но трябва им простор и свобода!

Случайни срещи няма на земята
и всяка стъпка има своя знак –
дори да се събудим непознати,
аз знам, приятели ще бъдем пак!


  

ОСЪЗНАВАНЕ

Поредната илюзия си тръгна!
Застрелян миг. Затръшната врата.
Защо се смея? Защото ми е тъжно!
В ръцете ми – изкуствени цветя…

И спуска се над мене самотата,
тежи като надиплен сив воал.
А ти си някъде далеч оттатък –
измислен спомен, болката събрал…

Но всъщност знам, че ти не съществуваш.
Измислих те, за да ме има мен.
Светът е някак странно нарисуван,
с боите на сърцето оцветен!


  

ИДИ СИ, ЛЮБОВ

Иди си от мене, любов,
иди си, натрапнице луда!
Неканена в моя живот,
вземи си измамното чудо!

Най-страшно от тебе боли ме,
защото ми даваш крила
без полет, без смисъл, без име...
Играеш извън правила!

Омръзна ми твойта шега.
Сърцето ми повече струва!
Иди си от мене сега –
по-лесно така съществувам!


  

ДЕТЕ

Отивам си, загледана в безкрая...
Далеч зад мен е всяка суета!
Не знам дали ще ме приемат в рая,
но знам, че с болка пълен е света!

Разплакани надежди ме изпращат,
с избодени от взиране очи...
Но никога не може да е страшно,
додето пазя спомен от мечти!

Приятели, аз всъщност не тъгувам,
защото съм дете, а не жена.
Детето в мене – то не се преструва,
а ви дарява с мир и светлина!


  

ОТКРОВЕНО

Аз знам – не ме обичаш, майко.
За мен не беше мащеха дори,
и никога ръчицата ми малка
ти с нежната си сила не дари!

Една жена ми даде вместо тебе
най-святата си, майчина любов,
пожертва се до своя ден последен,
в душата ми запали изгрев нов!

Сега отдавна вече съм голяма
и зная тази истина една –
за името така свещено Мама,
не е достойна всякоя жена!

Макар че няма как да ме познаваш
и в моя свят не съществуваш ти,
за себе си аз всичко ти прощавам!
Дано и Господ Бог да ти прости!


  

СМС

                         В памет на баща ми

Хей, здрасти! Как си, Ичо?
За кой ли път ти пиша есемес...
Ала сега е малко по-различно –
в отвъдното ти го изпращам днес!

Как искам пак да поговорим
за тъжните и смешните неща...
Обхватът ми ще стигне ли до горе –
незримите вселени и места?

Душата ми, раздрипана и боса
като вълче към месеца скимти...
По всички неизказани въпроси
уроците за прошката шепти!

Дано при теб небето да е светло
и в мен да сътворява изгрев нов!
Изпращам ти най-ярката комета,
надписана "На татко със любов!"


  

НА ЧИЧО

Мисълта, че те има наблизо
и кръвта ти във мене кипи,
нежна сила в сърцето ми влива,
като котва в нощта ме крепи.
И семейство аз друго си нямам,
а домът ми са твойте очи...
На света само ти ми остана –
най-прекрасният чичо си ти!


  

ОДЕЯЛОТО НА ДЯДО

В любимо райско кътче бях!
Там времето назад се върна.
Тъгата в щастие прибрах,
през сълзи спомени прегърнах!

И уж е всичко, както и преди,
ала е всъщност толкова различно...
Прозорецът със същите звезди
с очакване в душата ми наднича!

На дядо одеалото открих,
а той ми се усмихваше отгоре.
Аз презглава сърцето си завих,
за мен чух баба с ангел да говори!

Навън светкавици безброй трещят,
но всеки гръм надежда ми предрича.
И раждам се отново на света,
защото мога светло да обичам!


  

МОЯТ ДОМ

Ходи ми се в непристъпни дебри,
пие ми се живата вода,
дишат ми се небесата ведри,
язди ми се дива свобода!
Иска ми се птици да прегръщам
и над всяка земна суета
да издигна светлата си къща –
моят дом от спомен и мечта!


  

ДАНО ПРОДЪЛЖИ

Отива си лятото вече.
При мене изобщо не спря,
и само от спомен далечен
за поздрав ми махна с ръка.

Видях го безгрижно и босо
с разбити до кръв колене,
в косите си слънцето носи
и язди златисти коне!

Видях го със синьо хвърчило
по морския бряг да крещи,
а баба му беше ушила
костюмче от пъстри мечти!

Видях го в светулкови нощи.
В тревите запяха щурци...
И стиснах очите нарочно –
сънят ми дано продължи!


  

ОЧАКВАНЕ

Очакват ме красивите неща,
очакват ме ей там – отвъд тъгата;
очаква ме най-дръзката мечта,
успяла да прегърне необята;
очакват ме щастливите ми дни,
и светлите ми нощи ме очакват;
очакват ме вълшебни висини,
в косите ми втъкали слънчев вятър!...
И ето ме – и щедра, и добра,
по детски смешна може би изглеждам…
Но искам аз на всеки да даря
очакване, наречено Надежда!


  

ДА БЪДЕ ОБИЧ

Запей, сърце,
най-светлата си песен!
Тя всяка болка
в теб ще заличи
с една китара,
твоя зов понесла:
Да бъде обич!
Да, да бъдеш ти!


  • Да си жив
  • Ще догоня лятото
  • Очаквай ме!
  • Любов на срички
  • Прозрение
  • Почти на шега
  • Всеки ден е пръв
  • Съкровено
  • Щрих
  • Щурче
  • Синьо
  • Счупено стъкло
  • Драскотина
  • * * * (Тази вечер...)
  • Приказка
  • Светло
  • Душата ми
  • Вместо спомен
  • Задушевно
  • За мен
  • Страх
  • Искам...
  • За спомен
  • Недосънувано
  • Пътека
  • Най-малкият жест
  • Има...
  • Без чадър
  • Рисунка
  • С обич
  • Погребано сърце
  • Казано на глас
  • Ти си...
  • Отивам си
  • Крилете ми ще носят на ръце
  • Устрем
  • Господи, кажи ми
  • Тост
  • Приятелство
  • Осъзнаване
  • Иди си, Любов
  • Дете
  • Откровено
  • СМС
  • На чичо
  • Одеялото на дядо
  • Моят дом
  • Дано продължи
  • Очакване
  • Да бъде обич