ДЪХ НА СЪТВОРЕНИЕ

Избрани стихове


     Посвещавам с обична всички мои приятели!!!

     Драги читатели, в настоящия поетичен сборник събрах за вас, както най-новите, така и най-добрите ми стихове, писани през годините. С тях ви пожелавам вяра в доброто, надежда в утрешния ден и любов, която да топли и осмисля дните ви!

Христина РАДОМИРОВА


РЕЦЕНЗИИ

     ***

     Тези, които вече са се докосвали до поетичия свят на Христина Радомирова, ще имат възможността отново да се насладят на прекрасната магия на словото, защото Христина може да го поднесе във форма, която да не ни остави безразлични. Но освен това, те ще усетят едно израстване, четейки разтърсващи стихове, ясно очертаващи наболели социални проблеми, стихове, третиращи смисъла на едно съществуване, съпътствано от целия спектър на човешките взаимоотношения и чувства като любов, предателство, безизходица, отчаяние, но същевременно и желание за борба, за справяне с трудните ситуации в живота. Тези, които лично я познават ще имат възможността още веднъж да се докоснат до силата на човешкия дух.

Румен ЧЕНКОВ

  

     ***

     Срещнах се с наистина роден поет, който не съчинява, а живее поезията си. Затова стиховете и звучат непринудено, вливат се в душата ти и като бистра вода утоляват жаждата ти за светлина и красота.
     ...Иска ми се да кажа няколко думи и за овладените поетически форми, в които са излети съдържателните стихове на Христина. Формата е толкова естествена, ритъмът е така увличащ, римите, без да са търсени специално, са точни и звучни. Във времето, когато все повече млади поети пренебрегват тези класически изисквания, за да се съсредоточат уж върху смисъла на стиха и по този начин го правят и тромав, и груб, Христина Радомирова ми връща вярата, че поезията освен мисъл и идея е и музика, и ритъм.
     Няма да бъде пресилено, ако кажа, че в позастаряващите вени на поетична Стара Загора Христина Радомирова влива своята млада, свежа кръв. Градът на поетите има нужда от това. Смятам, че Христина вече може да се счита пълноправен член на гилдията на поетите.

Таньо КЛИСУРОВ

  

***

     За един свят, затворен в черупките на грубия материализъм, лъчите на една звезда са не просто бягство, но чудотворно освобождение. И сърцето, пълно с остихотворена надежда, осъзнава, че реалното не е в света, но оттатък него – където могат да летят само извисените духом. Звезда, докоснала земята...
     Дали ще я видим и докоснем през облаците на битието си? Дали ще я прегърнем като изразител на нашите сънища и несбъднати желания? Дали ще разберем, че сърцето на поета се ражда в пламенната пещ на Създателя на звездите и идва да пулсира – за да превърне всичко неизразимо в слова, и всяка идея в светлина?
     Не е ли това Същинският Дъх на Сътворението – Любовта да разгори пламъка си и Вярата да издири словата си?
     Елате в този, сътворен от Поезия свят, приятели мои! И като погледнете нощем към звездите – усмихнете се, че една от тях ви е докоснала с Поезия!
     На добър път, Христина! Лириката ти вече е влязла през прозорците на душите ни, за да превърне всички нас в мечтатели!

Ясен ВЕДРИН



***

Не можеш да стигнеш звездите,
преди да докоснеш земята,
защото светът на мечтите
започва в реалност позната.

Не можеш да влезеш в сърцето,
преди да си влязъл в очите,
защото на чувството шесто
животът едва ли разчита.

Не можеш да бъдеш щастливец,
преди да почувстваш бедата,
защото така се осмисля
прекрасният дар на съдбата.


  

  

ЧОВЕК

Кокиче без пролет,
посока без път,
орлица без полет,
милувка без плът,
надежда без порив,
епоха без век...
И всъщност се бориш
да бъдеш ЧОВЕК.



  

НЕЗАБРАВА

                    В памет на моята баба

Не ще забравя твоите ръце,
окриляли безкрилото ми детство.
Изстрадалото майчино сърце –
това е най-свещеното наследство.

Не ще забравя твоите очи,
в които толкова безсънни нощи
запалиха най-светлите лъчи
над моя сън, недосънуван още.

Не ще забравя твоята съдба
на двадесет пожертвани години.
Велика е и свята любовта,
на битието ми живот дарила!

Сега прегъвам тръпни колене
пред образа на снимка избеляла,
та думите неказани поне
да изговоря с песента си бяла.




  

***

                    На Хрисана

Спокойна съм когато съм със тебе,
и чувствам се щастлива и добра –
денят като новородено бебе
поема дъх от твойта доброта.

Приятелко, ти толкова ми даваш –
и обич, и надежда, и мечти!
В сърцето ми една любов остава
със вечна благодарност да звучи.

На този ден, във който си родена
и моят стих за тебе се роди,
защото двете здраво сме споени –
в десницата си Господ ни държи.




  

***

Безкрайна като вечност
и кратка като миг,
ту близка, ту далечна,
със шепот или с вик;
измолена назаем
на някой кръстопът
от пътника незнаен -
надежда за из път.



  

* * *

Безкрила
е моята песен...
И въпреки всичко –
крилата.
По начин
на вас неизвестен,
със нея прегръщам
земята.



  

ЛЮБОВ

Изгубвам те, когато те намеря –
тъй близка и далечна си ми ти.
И в твоите космически размери
сърцето ми неистово тупти.

Една лъжовна истина навярно
ще си останеш в мене цял живот –
да ме вълнуваш нежно и коварно,
докрай да ме проклинаш с благослов.



  

***

В дъжда на закъснялата ми пролет
върви един художник непознат
и ме пронизва зоркият му поглед,
душата ми жигосал с огнен знак.
И някой ден във зимната картина,
небрежно окачена в нечий дом,
следи от живи въглени ще има
и нежен полъх на сподавен стон.



  

ОРЕЛЪТ

Дори и безкрил да е, Боже,
простор на крилете му дай –
орелът без полет не може,
върни му небето докрай!
Да литне отново свободен
към свойте високи скали,
зове го инстинктът природен,
и страшно,
как страшно боли!



  

ЗВЕЗДА

Не се страхувам от смъртта,
страхувам се от самотата.
Когато си отида от света,
една звезда ще ви изпратя.

Ще ви разкаже тя за мен
и може да се запознаем,
макар и в някой бъдещ ден,
от миналото взет назаем.



  

ДИАЛОГ СЪС СЕБЕ СИ

– Лети ми се!
– Крилете ти кървят!
– Лети ми се!
– Небето е за други!
– Лети ми се?
– Не гледай към върха!
– Лети ми се!
– Ама това е лудост!
– Лети ми се!!!
– !?




  

СЪРЦЕ

То бърза, все бърза за някъде
и бие в гърдите ми лудо.
Така е жестоко понякога,
че жива съм сякаш по чудо...

С горещия порив на устрема
безумно препуска в нощта,
със сляпата вяра във утрото
и в някоя болна мечта.

Притиснала с длани клепачите,
заспивам едва призори,
когато лъжливото щастие
купува се всъщност с пари...



  

ЗИМА

Със студени и мъртви лъчи
как блести януарското утро!
Аз притварям безсънни очи,
и така е в душата ми пусто...

На кълбо е животът ми свит
в тишината на малката стая,
на мечтите с кожуха повит,
търси своята пролетна тайна!



  

***

Дълго и страшно се ражда
моята песен за вас –
Толкова огън и жажда
има във нейния глас.
С вашите сълзи – горчива,
сладка със вашия смях,
тя и след мен ще е жива...
Боже, нали не е грях?



  

***

                       На Тодор Андонов

Къси дни и дълги нощи.
Пусти улици. Вали.
Но светулки има още
в тези есенни мъгли!
И в сърцето ми блещукат
разни светли чудеса –
най-великото се случва
в малките наглед неща...



  

СРЕЩА

Вечно си за някъде забързан,
гледаш ме със поглед уморен.
Все си с грижи и проблеми вързан,
че едва ли днес ти е до мен...

Слушаш ме, но някак си отнесен,
ангажиран с твоя сложен свят,
без да чуваш тъжната ми песен,
без да виждаш трудния ми смях.

Във живота хиляди посоки,
страсти и тревоги ни делят
и душите ни така жестоко
смазват под гръбнака на деня.

И не знаеш делниците мои,
и от твоите далеч съм аз...
Ала пак сърцето ми те моли –
потърси ме във самотен час!



  

* * *

По стръмното животът ми пълзи
с издрани колене и лакти,
и капят дните ми като сълзи –
ранена е душата ми от ласки!
Защото ме обичат без любов
в недозабравен още спомен.
Но ти не се предавай, мой живот!
Пълзи към своя връх огромен!



  

ЗДРАВЕЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ МОИ!

Здравейте, приятели мои,
в дома ми добре сте дошли!
Години изминаха много,
но млади са наште души.

Бъдете ми живи и здрави –
наздравица вдигам за вас!
В сърцето ми истински празник
е този следобеден час.

И нека със песните стари
да върнем предишните дни,
и в славните наши китари
съдбовен рефрен да звъни!



  

ИЗПОВЕД

Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна
ти истинската мене си открил.

И въпреки това, че съм различна,
и в хорските представи е табу,
не се виня за туй, че те обичам –
пред твоя праг аз тихо се събух...

И само там навеки ще остана
с една любов в сърцето да мълчи.
Загадъчно като съдбовна тайна
покрай живота ми присъстваш ти.



  

ЕНИГМА

За да те има дълго в моя свят,
в живота ми недей да идваш.
Бъди един безспирен звездопад
в деня ми, крайно непредвиден.

Енигма звездна ти си остани –
до сетен дъх да ме вълнуваш.
Поспри за миг, а после отмини
като във сън недосънуван...

1.07.2011 г.
Стара Загора



  

РОЖДЕН ДЕН

И аз съм тук –
сред гостите ти много.
До теб стоя –
усещаш ли ме ти? –
Невидима,
но жива като огън...
Във виното ти
моят дар пламти!



  

***

Всяка нощ аз напускам земята,
прекосявам планети, звезди,
през вселени съвсем непознати
преминавам по твойте следи.

И в отвъдния свят на мечтите,
по безкрая на краткия миг,
те докосвам с очи по очите
и се раждам със шепот и вик.



  

ЖАРАВА

В очакване за следващата среща,
за нежното докосване с очи,
за думите безмълвни, но горещи,
душата ми молитвено мълчи.

И всеки миг към теб ме приближава,
и всеки разум с тебе ни дели...
Сърцето ми обаче е жарава
под стъпките ти –
чувстваш го, нали?



  

ПОЧАКАЙ МЕ, ЖИВОТЕ МОЙ!

Почакай ме, животе мой –
недей от мен така да бягаш,
на всеки следващи завой
капани все да ми залагаш!

Животе мой, недостижим,
душата ми е уморена –
спести ми белите лъжи,
че всичко е въпрос на време.

Почакай ме поне за миг –
не мога вече да те гоня,
защото съм ранен войник
и без посока ми е коня...



  

***

                    На Панайот Панайотов

Попей ми, приятелю мой!
Изпей ми най-нежната песен
и бурята в мен успокой
с мира, от гласа ти донесен.

Попей ми, приятелю мил!
Попей ми за болка и радост...
Ти в песните си съхранил
любов и надежда, и младост!



  

ЗА ТЕБЕ

Такава неземна жарава
във вените мои пламти!
В косите ми пръсти заравяш
и с устни изгаряш ме ти...

И всяка частица от мене
безумно към теб се стреми –
тъй жадна за обич вселена
в ръцете си силни вземи!

С вълшебство от нежност извайвай
чертите ми нови в нощта,
и с песен красива създавай
деня ми от звездна мечта...

За тебе повторно се раждам.
В прегръдката твоя разбрах –
животът с любов се изгражда,
свободен от болка и страх.



  

ПРИСЪДА

Приседнала на твоето коляно,
юмруче свила в силната ти длан,
на чувствата в най-сладката измама
с греховна страст ще се предам...

И тази нощ под звездната завивка
вулкан от ласки нежно ще взриви,
на времето гротескните извивки
и по безкрая в мен ще продължи.

И нека после грешници ме съдят,
че щастието свое пожелах...
Единствената правилна присъда
в сърцето си обичащо признах!



  

***

Когато болката е толкова голяма,
че всички сетива се притъпят,
от себе си аз тръгвам. И ме няма.
Попитайте за мене следващият път.



  

***

Със сините стъпки на спомена
в самотната вечер вървя...
Целувка, въздишка отронена,
ръката ти в свойта държа.
И чувам - дълбоко в душата ми –
вълшебна китара звучи.
И звън от далечна наздравица.

Приятелю,
спомняш ли си!?...



  

УМОРИХ СЕ

Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея
да очаквам добри чудеса!

Уморих се в любов да ме лъжат,
да съм сянка от спомен мъгляв,
да се смея, когато съм тъжна,
да преглъщам обида и гняв!

Уморих се от празни надежди,
от несбъднати звездни мечти.
Към небето с молитва поглеждам,
ала то безпощадно мълчи!

И връхлита ме ясната мисъл,
че животът е вечна борба
и във нея е целият смисъл –
сам човек си избира съдба.

И за феите вече не питам,
спрях да чакам от тях чудеса.
Осъзнавам, че в мене са скрити
най-реалните дни и слънца.



  

АБСТРАКТНО

В лабиринти на чувства и спомени
ще намеря ли себе си аз? –
От объркани мисли прогонени,
търсят дните ми верен компас.

В самотата на болката зейнала,
черна бездна към мене пълзи,
а в прозореца слънцето грейнало,
заблестява във мойте сълзи...

Светлосенки в очите ми плуват
и светът е пред мене платно,
на което съдбата рисува
разноцветно, неясно петно.

И всред тази абстрактна реалност
с ослепели надежди преспах,
без да мисля дали е морално...
Да прогледна най-сетне успях!



  

ЛЮЛЯК

За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.

След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.

Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!

И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!



  

МОЛИТВА

Прости ми, Боже, греховете
и болката в сърцето ми вземи,
животът ми, отвян от ветровете,
в прободените длани поеми!

И с Твоята Голгота да се слея,
едно да бъда с Теб во век,
с възкръсналата вяра да живея,
да съм по Твоя образ нов човек!

И дай ми сила да прощавам,
любов към ближния ми дай,
и дните ми за Твоя слава
в небесна песен пресъздай!

20.05.2011 г.
Стара Загора



  

ВЪРНИ МИ, БОЖЕ, СВЕТЛИНАТА!

                    На Тодор Андонов

Върни ми, Боже, светлината,
в очите ми ти пак я запали –
да бъде слънчева земята,
нощта да стане изгрев светлолик.

Усмивките на хората да виждам
и в цветна песен да ги претворя...
Дъгата в мене да приижда –
от нея дом за птици да строя.

Върни ми, Боже, светлината,
и дай ми мъдрост да я съхраня
за всички, дето на земята
след мене някога ще се родят.



  

***

                    На Нели и Румен Ченкови

Няма вечни неща на Земята,
и във Вечното няма неща!...
Всичко трайно се носи в душата –
само там съхрани вечността!

Аз не искам от земната слава
и богатството тленно не ща.
Искам вяра и обич да давам
и надежда за всяка мечта!

За приятели верни да пея,
да ги пазя в сърцето до край!
С тази песен красиво да слея
всяка тяхна усмивка в безкрай!

30.10.2011 г.
Стара Загора



  

ШАНС

Чак на края на града,
скрит направо във гората
да не вижда го света –
е приютът за сакати.

Казват: "Тук ти е добре –
покрив и храна си имаш,
иначе си много зле –
вън безспорно ще загинеш".

Чуй, приятелю ми драг
(с панталон или с поличка),
ако и да си на крак,
а пък аз съм на количка:

Бог ЧОВЕК ме е създал,
не хайванче по принуда.
Шанс на мен е също дал
да печеля битки трудни!



  

ЗАЩО

Защо не ми казваш вълшебните думи,
отдавна ли огън ти нямаш за тях!?
Защо се старая да бъда разумна,
а снощи с безумната болка заспах!?

Защо за минутка, прекарана с тебе,
загърбих достойнство, чест и морал!?
Защо си ми ангел, до болка потребен,
защо си ми дявол, в душата ми спрял?!

Защо те обичам!? Защо и те мразя!?
Защо те преследвам и бягам от теб!?
Защо аз от твоите думи се пазя,
а толкова нужни защо са ми те!?...

Илюзия беше – и грешна и свята...
В сърцето ми спомен красив остани!
Защото аз искам след мен на земята
стихът ми надежда да съхрани!

21.06.2011 г.
Стара Загора



  

ЖИВОТ

Баща ме е мене създал
и майка е мене родила,
но Господ живот ми е дал,
с приятели верни съм силна!
Далеч от роднините чужди
живота си труден живея.
И хляба, житейските нужди
с добрите комшии споделям.

8.07.2011 г.
Стара Загора



  

МЕЧТА

Навярно те има на белия свят –
с такава надежда живея.
Мечтая за тебе в спокойния час,
когато безлюден е кеят.

Обичам да идвам понякога тук,
във здрача на летните нощи,
шумът на вълните от север и юг
към твойте следи да ме носи.

И може би някой безоблачен ден,
ще срещна очите ти сини,
и ти ще се влюбиш безумно във мен,
и аз ще ти казвам "любими".

Във шепи, загребали морската шир,
през звездни пространства ще минем...
Вселената в нас ще танцува безспир
с омайния ритъм на юни!



  

В СЕБЕ СИ

Себе си с твоята болка изплаках,
себе си с твоята радост прегърнах,
себе си с твоето време дочаках
в себе си с твойта любов да се върна!

13.07.2011 г.
Стара Загора



  

ЕЖЕДНЕВИЕ

Събуждам се сутрин и гледам навън...
ОТДАВНА НЕМИТ Е ПРОЗОРЕЦЪТ МРЪСЕН.
Завивката дръпвам отново за сън...
СЛЕД МАЛКО ЗАКУСКА НА МАСАТА ТРЪСВАТ.

Обличам се бавно – къде ли да бързам –
И ДНЕШНИЯТ ДЕН КАТО ВЧЕРА ЩЕ МИНЕ.
Чрез кабели с външния свят е завързан
ЖИВОТЪТ МИ СКУЧЕН, НЕНУЖЕН, БЕЗИМЕН.

След няколко часа сервират обяд –
ОТВЪН В КОРИДОРА ОБСЪЖДАТ МЕНЮТО.
Пак някой изпаднал е в изблик на яд –
ЯХНИЯТА ВСЪЩНОСТ ПРИЛИЧА НА СУПА!

Излизам за малко от стаята тясна
И ЛЪХВА МЕ СМРАД НА УРИНА И ПОТ!...
О, Господи, колко, о, колко съм бясна -
КАЖИ МИ КЪДЕ РЕМОНТИРАТ ЖИВОТ!?!

Следобед поспрягам глагола "се мотам" -
ДОБРЕ, ЧЕ ОТ ФАР-А НИ ДАДОХА БУС...
Градът недостъпен хатъра ми смота...
ТУЙ БЪЛГАРСКО МИСЛЕНЕ – СРАМ И ПОГНУС!!!

Прибирам се в седем, затръшвам вратата.
И В СКАЙПА С ПРИЯТЕЛИ ЧАТЯ СИ ПАК!
Макар виртуално, си влизам в средата...
С НАДЕЖДА ЗА УТРЕ ОТНОВО ЗАСПАХ!...



  

БЛАГОДАРЯ ТИ!

Благодаря ти за минутите безвремие
и твоето присъствие във тях
като мечта и дъх на сътворение,
като искрящ на устните ми смях,
като стихия нежно вдъхновение,
с която истински те преживях!

28.09.2011 г.
Стара Загора



  

ЛЮБОВТА

                    На Е.

Любовта се доказва с години
и когато във страст не гори!
Без да търси заслуги, причини,
цял живот се доказва дори...

Не поставя условия разни,
и признателност даже не ще!
С мойте болки е цялата в рани,
с мойта радост – щастливо дете...

Не брои тя, когато прощава,
просто гледа напред с благослов!
В саможертва докрай се раздава...
Как ли иначе ще е любов!?

В този свят на лъжа и измама,
на страдание, лудост и грях,
някой никога, никога няма
да си тръгне от мене, разбрах!

14.10.2011 г.
Стара Загора



  

ПОЖЕЛАНИЕ

Желая ти в доброто вяра,
надежда в утрешния ден,
върви по стръмното нагоре
с една любов благословен!

Бъди и здрав, бъди и силен!
Когато трябва казвай НЕ!
Мечтай! И в делника усилен
не падай ти на колене!

Все тъй усмивки подарявай,
с приятели бъди богат
и слънчеви следи оставяй
след себе си на този свят!

19.10.2011 г.
Стара Загора



  

СТАРА ЗАГОРА

Колко си хубава, Стара Загора!
Многовековна и млада цъфтиш
в пролетни улици, пълни със хора,
с липов омайник от Лилиев стих!

Колко красива си, Стара Загора,
някога град до основи горен,
днес през Аязмото тръгнал нагоре
в летните утрини с дух несломен!

Колко си прелестна, Стара Загора,
златна одежда, облякла за сън.
В есенни паркове старци говорят
с думи, примесени с кестенен звън!

Колко прекрасна си, Стара Загора,
сгушена кротко под снежен воал.
С мирис на дим ме здрависва простора,
в тихо очакване, тръпнещо-бял!

31.10.2011 г.
Стара Загора



  

ОТКРОВЕНИЕ

Завържи си очите за миг –
светлината през тях да не влиза,
сподави ужасения вик –
в тъмнината най-ясно се вижда!

И ще видиш познати неща
в измерения толкоз различни
, ще докосваш с ръцете мечта
и незримото в мен ще обичаш!...

2.12.2011 г.
Стара Загора



  

В ТОЗИ ЕДИНСТВЕН ЖИВОТ

Толкова срещи, раздели
в този единствен живот,
спомени черни и бели –
клетва или благослов!...

Толкова хора и птици
в този единствен живот
в мене оставят частици
радост, сълзи и любов!...

Толкова болки преглъщам
в този единствен живот,
ала във песни превръщам
техния удар суров!...

Толкова пъти се раждам
в този единствен живот,
с порив, надежда и жажда
тръгвам по пътя си нов!



  

ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ ЛИ?

Ще се върнеш ли в моите утрини
като слънчева пъстра мечта,
като шеметно бликнали ручеи,
като звездна пътека в нощта!?...

Ще се върнеш ли с полъх на вятъра
като устрем на песенен зов,
като птица с надежда в крилата си,
като нежен и тих благослов!?...

Ще се върнеш ли в светла обреченост
като миг, съхранил вечността!?...
Моя вяро човешко-божествена,
като феникс изгрей в пепелта!



  

ДУЕЛ

...И най-подир се осъзнах –
да се залъгвам няма смисъл,
като безропотен монах
да шепна зов, мечта и мисъл...

Живот нищожен и велик,
дуел пред всички ти предлагам!...
Ако не чуеш смъртния ми вик –
награда, знай, ми се полага!


  

СТАРИТЕ ПИСМА

Препрочитам писмата ти стари
и се връщам години назад...
Онзи снежен студен януари
ме изгаряше в истински ад!

Любовта като краткото лято
се изниза на пръсти край нас.
Беше страстна – личи от писмата,
но нетрайна е бурната страст.

Как се молех, копнеех за тебе,
да останеш по-дълго до мен!...
Но така е било отредено –
да си спомен, в писма съхранен!

Старите твои писма –
те са ми болка и сила,
в синята нощна тъма
звездна мечта възкресила!

Старите твои писма,
скътали въглени живи,
с образ на мъж и жена
в кратката вечност щастливи!

28.10.2011 г.
Стара Загора



  

СИНЕВА

В прегръдката си силна и добра
душата ми премръзнала загърна.
И мисля си – ти може би разбра,
че лятото в косите ми се върна!...

И бели птици в трудните ти дни
от моя дъх надежда ще ти носят.
Ръцете си със слънце напълни
от повея на стъпките ми боси!...

На мен ми стига, стига ми това –
да бъда съкровената ти тайна,
една безкрайна топла синева
в очите ти навеки да остана!...

5.04.2012 г.
Стара Загора



  

ИСТИНСКИ ПРАЗНИК

Истинският празник е в сърцето –
времето с приятели добри,
в слънчевия допир на ръцете,
в тихото присъствие дори.

Истинският празник е без дата,
в делника съвсем обикновен,
в жестовете щедри на душата,
бликнали от порив съкровен!

Истинският празник се повтаря –
в спомените дълго ще звъни
с нежните акорди на китара,
с виното на късните ни дни!

17. 05. 2012 г.
Стара Загора



  

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
КАЖИ МИ, ПРИЯТЕЛЮ

– Кажи ми, приятелю мой,
когато умират орлите,
намират ли нявга покой
крилете им, там под скалите?

– Не са ли крилете в покой,
когато са там, във простора?
Тяхното истинско място е той –
не под скали и в отмора.

– Кажи ми, приятелю мил,
къде са крилете човешки,
защо е човекът безкрил
сред толкова мъка и грешки?

– Човекът, приятелко, има крила –
това е духът му безсмъртен.
Дори изтерзан от беди и тегла,
лети той със вятър попътен.

29.11.2010 г.
Стара Загора - Русе



  • *** (Не можеш...)
  • Човек
  • Незабрава
  • *** (На Хрисана)
  • *** (Безкрайна като...)
  • *** (Безкрила е моята...)
  • Любов
  • *** (В дъжда...)
  • Орелът
  • Звезда
  • Диалог със себе си
  • Сърце
  • Зима
  • *** (Дълго и страшно)
  • *** (Къси дни...)
  • Среща
  • *** (По стръмното животът...)
  • Здравейте, приятели мои!
  • Изповед
  • Енигма
  • Рожден ден
  • *** (Всяка нощ аз...)
  • Жарава
  • Почакай ме, животе мой!
  • *** (Попей ми, приятелю...)
  • За тебе
  • Присъда
  • *** (Когато болката...)
  • *** (Със сините стъпки...)
  • Уморих се
  • Абстрактно
  • Люляк
  • Молитва
  • Върни ми, Боже, светлината!
  • *** (Няма вечни неща...)
  • Шанс
  • Защо
  • Живот
  • Мечта
  • В себе си
  • Ежедневие
  • Благодаря ти!
  • Любовта
  • Пожелание
  • Стара Загора
  • Откровение
  • В този единствен живот
  • Ще се върнеш ли?
  • Дуел
  • Старите писма
  • Синева
  • Истински празник
  • Кажи ми, приятелю