ОТ ПРИЯТЕЛИ




Тук ви представям стихове и проза на мои приятели и ви пожелавам приятни минути с техните творби.


 



ОГНЯН ПОЖАРОВ
(МИХАИЛ ЦВЕТАНСКИ)



В СТЪПКА НА ДЪЖДОВНИЧЕ

Ти така не разбра, не видя, че си всичко за мен,
със наострени думи кова мойто мъжко разпятие
и сега ме посреща озъбен самотният ден,
жаждите си гася в уморена бутилка апатия...

Ти не ме пита нищо и тръгна си тихо по здрач,
а от мъжката гордост парченце дори не остана:
знаеш, тази любов беше моят ужасен палач
и сърцето на спомена още кърви като рана...

Ти влетя като вятър, разкъса красиво съдбата ми
на парченца момчешка и искана в сънища лудост
и когато смехът ти отключи врата във душата ми,
улови се в капана на страшните женски заблуди...

Ти очакваше с моята тиха палитра от нежност
да рисувам картини на гаснещи в устни дилеми...
и с цвета на събудена в нашия дъх неизбежност
да щриховам платното, тъкано от нишки безвремие.

Ти ми даде друг свят, но ми взе сякаш толкова повече
и се питам сега – с теб ли тичахме в чувствата боси –
само капката в стъпка на шарено малко дъждовниче
крие истини, обич, вини и сълзящи въпроси...


  

ЖЕНА

Жена – отвътре и отвън –
гореща, необятна...
Жена, като кристален звън
на чаша благодатна...
Жена – родена за любов
и от мечти излята...
Жена, готова да умре
в обезумяло лято.
Жена... събуждаща у мен
най-мъжките ми чувства...
Неутолимо Вдъхновение!
Жена... като Изкуство!


  

ИЗКУШАВАШ МЕ

Изкушаваш ме... мамещо...
и надигам пак чашата с вино,
ти предлагаш парченце от ябълка
и докосвам ръката ти фина...
Не очаквай да сбъдна мечтите ти,
просто ябълки много обичам,
и когато се вглеждам в очите ти –
в пролет цъфнала търсещо тичам...
Как събуждаш за обич неканена
всеки миг, пожелал красотата...
за целувка, сега, твърде рано е,
но от виното трудно пресмятам...


  

СЪН В ЗИМНА НОЩ

Стоя пред портите на Рая
(или е просто лъскав Ад)
и питам се какво желая –
казан или прекрасен свят...

Дали сред дяволи да бродя
и да изкупвам с грешна плът
желания и страстен огън,
изгарящ земната ми гръд...

В страданието ли да търся
изгубената си душа –
камшикът ли лекува бързо
или болящата сълза...

Ако във Рая се промуша
(какво ли ще науча там),
навярно тихо бих се сгушил
до пеещ в светлина фонтан...

Душата ми ще е във отпуск,
в безкрая от щастливи дни
и, ако Бог u драсне пропуск,
отново да се прероди...

Ще осъзнае ли тогава,
че грешките са скрита власт,
която в страстите създава
така човешкия ни Аз...


  

ЦВЕТЯ

Момичета със устни ароматни,
разлистили мечти във чуден цвят,
събрали шепа нежност от земята,
сред утринния хлад се суетят...

Нагиздени със капчици росица,
прегръщат жадно слънчеви лъчи,
и с порива на пъстропери птици
разцъфват дъх в изтънчени снаги...

Прекрасни рози, чудни орхидеи,
изящни хризантеми, теменуги –
танцуват малките градински феи
със ветровете на забави луди...

Усмихват се кокетно – красотата
е смисълът на цветните им дни,
и някой ден откъсват си душата
в усмивката на ласкави очи...