ПО БЕЗКРАЯ НА КРАТКИЯ МИГ


     Най-сърдечно благодаря на моите приятели, с чиято финансова и морална подкрепа тази скромна стихосбирка достига до вас.
     Дано в това все по-бездуховно съвремие непретенциозните ми стихове стоплят сърцата ви!

                    Христина РАДОМИРОВА


Редактор – Румен Ченков
Художник – Злати Златев




***

Да, зная, че е лудост,
а може би и грях...
Но в тебе аз се влюбих.
И себе си презрях.

Безпътна и скандална
е моята любов
в жестоката реалност.
Не следва послеслов!


  


Изповед

Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна,
ти истинската мене си открил.

И въпреки това, че съм различна,
и в хорските представи е табу,
не се виня затуй, че те обичам –
пред твоя праг аз тихо се събух...

И само там навеки ще остана
с една любов в сърцето да мълчи.
Загадъчно като съдбовна тайна
покрай живота ми присъстваш ти.



  

***

Все тъй загадъчно и нежно
докосвай с пръсти моята душа...
И знам, това е неизбежно –
закон неписан аз ще наруша.

Затуй, когато ме поглеждаш,
не спирай поглед в моите очи –
една разплакана надежда
започва там греховно да личи.



  

Енигма

За да те има дълго в моя свят,
в живота ми недей да идваш.
Бъди един безспирен звездопаэд
в деня ми крайно непредвиден.

Енигма звездна ти си остани –
до сетен дъх да ме вълнуваш.
Поспри за миг, а после отмини
като във сън недосънуван...



  

Юли

Обичам да бъда последна
и знам, че го искаш и ти –
спокойно пред тебе да седна
и юли във нас да пламти.

Случайно ли пръстите наши
отново докосват се днес?!
И толкова сладко ме плаши
магията в този рефлекс.



  

***

Вятърът
сълзата ми подгони –
с нея
той поиска да флиртува...
Сменят се различните сезони,
а пък аз
все още се лекувам.



  

***

Очите ти излъчват доброта,
усмивката ти – слънчева магия,
ръцете ти даряват топлина
и в мен разпалваш огнена стихия.

И в ритъма на моето сърце
пулсират стъпки, жестове и думи.
Едно запърхало в гърдите ми крилце
към теб ме носи в пориви безумни.



  

Рожден ден

И аз съм тук –
сред гостите ти много.
До теб стоя –
усещаш ли ме ти? –
невидима,
но жива като огън...
Във виното ти
моят дар пламти!



  

Причастие

Докога ще се борим така
с непонятната болка в гърдите ми?
Здраво хванал си мойта ръка
и в умората заедно дишаме...

„Продължаваме” – казваш ми ти,
и след толкова много препятствия
осъзнах, че когато лети,
на душата й трябва причастие.



  

***

“Здравей, Христина” – с поздрав тих
пристъпваш в мене като в църква.
Мълча –
от себе си те скрих...
Боли –
               крилете ми те търсят!



  

***

Когато дойдеш утре,
отново няма да те чакам...
Сърцето ми, обаче,
неистово към тебе устремено,
ще вие от болка –
веригите на разума
разраниха крилете му...
Но, ако в края на октомври
топъл, нежен полъх
разроши косите ти,
знай – била съм аз...



  

***

Всяка нощ аз напускам земята,
прекосявам планети, звезди,
през вселени съвсем непознати
преминавам по твойте следи.

И в отвъдния свят на мечтите,
по безкрая на краткия миг,
те докосвам с очи по очите
и се раждам със шепот и вик.



  

***

Обичам те –
прости ми тая дързост!
Коя съм аз,
какво да ти предложа!
А чудото,
към мен да се привържеш,
единствен Бог
да го направи може.



  

Жарава

В очакване за следващата среща,
за нежното докосване с очи,
за думите безмълвни, но горещи,
душата ми молитвено мълчи.

И всеки миг към теб ме приближава,
и всеки разум с тебе ни дели...
Сърцето ми обаче е жарава
под стъпките ти –
чувстваш го, нали?



  

***

Как да те преодолея –
пулсът на сърцето ми си Ти?
В тоя свят да оцелея,
без да подозираш ме крепиш!



  

ЛЮБОВ

Изгубвам те, когато те намеря,
тъй близка и далечна си ми ти!
И в твоите космически размери
сърцето ми неистово тупти.

Една лъжовна истина навярно
ще си останеш в мене цял живот –
да ме вълнуваш нежно и коварно,
докрай да ме проклинаш с благослов.



  

***

В дъжда на закъснялата ми пролет
върви един художник непознат
и ме пронизва зоркият му поглед,
душата ми жигосал с огнен знак.
И някой ден във зимната картина,
небрежно окачена в нечий дом,
следи от живи въглени ще има,
и нежен полъх на сподавен стон.



  

По залез

Отлетяха гълъбите бели,
хоризонтът бавно притъмня,
ветрове и мисли полудели
оскверняват мойта тишина!

И се връщат образи и думи
на деня с последните лъчи,
и небето във червено лумва
от кръвта на хиляди мечти...



  

ВСЯКА ВЕЧЕР
                     На Е.

Всяка вечер щастливо заспивам
под крилото на твойта любов.
И звездите – вълшебно красиви –
над съня ми трептят с благослов.

Всяка сутрин събужда ме ласка,
долетяла от твойта ръка,
и неспирно към тебе ме тласка
разбушувана бяла река…

И когато след време изминат
много зими и много лета,
знам – в сърцата ни още ще има
южен вятър, мечти и платна...



  

ДОКОСВАНЕ
                     На Е.

Докоснах те с върха на сетивата си
и всеки атом в мене затрептя,
и се взриви на хиляди галактики,
в косите ми разцъфнаха цветя…
Усетих как душата ти захласната
цветята и вселените брои,
и как с тържествено очакване
започна с тях домът ни да строи…



  

***
                     На Е.

Аз цялата от щастие треперя –
в ръцете ти сърцето ми тупти...
И себе си най-истински намерих,
защото ме потърси ти.



  

Дуел

…И най-подир се осъзнах –
да се залъгвам няма смисъл,
като безропотен монах
да шепна зов, мечта и мисъл…

Живот нищожен и велик,
дуел пред всички ти предлагам!…
Ако не чуеш смъртния ми вик –
награда, знай, ми се полага!



  

Почакай ме, животе мой!

Почакай ме, животе мой –
недей от мен така да бягаш,
на всеки следващи завой
капани все да ми залагаш!

Животе мой, недостижим,
душата ми е уморена –
спести ми белите лъжи,
че всичко е въпрос на време.

Почакай ме поне за миг –
не мога вече да те гоня,
защото съм ранен войник
и без посока ми е коня…



  

На един приятел

Недей се смущава от моята обич,
защото към тебе най-чиста е тя.
Общувайки с тебе, разкъсвам окови
и виждам пътеки в безпътни места…

И може би малко нахална съм даже,
когато по скайпа те търся среднощ…
Че някоя смешка дори да ми кажеш,
денят ще пристигне с усмивка, не лош!



  

***

Страхувам се от земните пространства,
където разните природни правила
изпратиха душата ми във странство –
затуй навярно ми пораснаха крила...



  

* * *

По стръмното животът ми пълзи
с издрани колене и лакти,
и капят дните ми като сълзи –
ранена е душата ми от ласки!
Защото ме обичат без любов
в недозабравен още спомен.
Но ти не се предавай, мой живот!
Пълзи към своя връх огромен!



  

На Панайот Панайотов

Попей ми, приятелю мой!
Изпей ми най-нежната песен
и бурята в мен успокой
с мира, от гласа ти донесен.

Попей ми, приятелю мил!
Попей ми за болка и радост…
Ти в песните си съхранил
любов и надежда, и младост!



  

***

Ти изгря като слънце над мен
и в душата ми песен донесе,
и нощта ми превърна във ден,
на крилете ти в шемет понесен.



  

ТВОЙТЕ ДУМИ

И днес GSM-ът мълчи…
А сърцето ми тръпнещо чака
с SMS да изпратиш лъчи,
да прогониш тъгата и мрака...

И внезапно разтърсва ме звън...
Във екранчето лумват пожари,
и какво, че студено е вън –
твойте думи тъй нежно ме сгряват!!!



  

***

Ти беше мойта закъсняла пролет,
размахала най-пъстрите крила
в душата ми с усещане за полет…
За спомена красив благодаря!


  

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ

ТИШИНАТА НА ТЪМНАТА СТАЯ

– Тишината на тъмната стая
с бели спомени в мене крещи,
и загледана нейде в безкрая
те сънувам със будни очи…

– А сънуваш ли нощите чудни
с аромат на липа и жасмин
и телата ни слети, безумни,
как танцуват във ритъм един?

– Помня бурния танц на звездите,
в който с твоите ласки трептях.
Онзи сладостен стон във гърдите…
През вселената с тебе летях!

– Само спомен не искам да бъда
от една мимолетна любов.
Нека твоя мечта да съм сбъдната
или отглас от пламенен зов!

– Позовавам те с име на птица,
в мен размахала силни криле –
със зората тъй светла и чиста,
подарила ми свойто небе.

– А когато отново сме двама
пак светът ще е само за нас.
Да сме заедно просто е карма.
Ти и аз сме във нейната власт!

– Да се слеем във ново начало –
с пъстрокрила надежда ела!
Тъй е слънчево моето тяло,
виж душата ми – песен е тя.

– Спомен днес е мечтата ни сбъдната.
Само миг тази нощ е за нас,
А душата ти – струна опъната –
резонира от ласки и страст.

30 август 2010 г.