НЕИЗДАДЕНА ПОЕЗИЯ





ПТИЦА

В един уикенд изживях
не просто два почивни дни,
а цял един живот събрах –
приятелство, море и висини.

17. 06. 2012
Китен


  

СЛЕДИ
(Редактирано)

По сините стъпки на спомена
в самотната вечер вървим...
Целувка, въздишка отронена,
ръка за ръка се държим.
И чувам – дълбоко в душата ми –
вълшебна китара звучи!...
И звън от далечна наздравица!
Приятелю,
помниш ли ти!?


  

ЖАЖДА

Омръзнах ти вече, нали!
И с друга сега се развличаш...
А знаеш ли колко боли
когато в самотност обичаш!?

Недей ми излиза с това,
че всяка любов си отива,
че с времето чувства, слова,
и страсти полека изстиват...

Защото житейският път
е суха, безводна пустиня
и гасне човешката плът
в далечна миражна картина.

Душата, обаче, гори
и вечно за обич жадува...
Ще пия от тебе дори
когато ти друга целуваш!


  

С ОБИЧ

                                                            На djudjii (Жанет Велкова)

Как хубаво ми е със тебе, Жани!
Събуждаш в мен
заспали сетива,
на пориви, с години в плен държани,
даряваш ти
простор и синева.

Със смях взривяваш делника ми скучен
и с дива радост
ти ме зарази.
В живота ми като съдба се включи
и в книгата Си
Бог го отрази.


  

ДОРИ НЕ РАЗБРА

Не, не бягаш от мен...
От вината си всъщност ти бягаш!
Но с копнеж притаен
пак в самотните нощи си лягаш.
Знам, за тебе съм грях,
в слабините ти късни пожари...
И дори не разбра,
че с душата си аз те погалих...
Ала хитър си ти
и в страстта си и мене повлече...
А дали ти простих?
Не прощавам безчестие вече!
15. 01. 2013 г.
Стара Загора

 


  

САМО ТЕ

Прозорец скучен, четири стени,
легло и маса... и един компютър.
По мрежата в безличните ми дни
дъгата на надеждата ми пускат
приятелите ми добри!

Но знам, вратата ще отварят,
ще носят слънце в мрачния ми свят,
с душата ми които разговарят –
най-истинските ми от тях!
И само те във времето остават!
20. 01. 2013 г.
Стара Загора

 


  

ПРИЧИНАТА

Отиде си. Дори не се сбогува.
Причината така и не узнах!
С мълчание коварно ме погубваш
в онази твоя страшна тишина...

Да бе изрекъл най-жестоки думи,
от истината нека ми горчи!
Приятелю, ти просто се страхуваш
да ме погледнеш в тъжните очи!...

Защото там душата ми наднича,
а аз на теб докрай си я разкрих!
С неземна, чиста обич те обичах...
От нея ли побягна и се скри!?

 


  

ПРОЛЕТ

Щастлива съм –
изстрадано и без да се преструвам,
с изострени за полет сетива!
И слънчев звън
в душата ми усмихнато се втурва,
към вас, приятели, да литне след това!


  

ПРОСТИ МИ, ТАТКО!

                                   На К.
За думите, изречени накриво,
за тъжните усмивки в труден час,
за болките, които си прикривал,
дори и без да подозирам аз...
За грешките ми волни и неволни,
прости ми, татенце любим!
Защото, знай, че всякога ще помня –
на този свят за мене си един!
И пишейки ти днес това писмо,
завинаги оставам твоето момиче!
Не ми прощавай само за едно –
ако от тебе нявга се отричам!


  

НЕ ИСКАМ ДА ЧУЯ ЗА МЪЖ

Не искам да чуя за мъж,
полите на майка си стиснал –
такъв за ръчичка го дръж,
додето накрая ти писне!...

Не искам да чуя за мъж,
поредния жалък страхливец,
ревнуващ от капката дъжд,
в очите ми спряла красиво!...

Не искам да чуя за мъж,
подвластен на нисши закони –
в полето сред буйната ръж
душата си вечно ще гони!...

Не искам да чуя за мъж
с лъжата за обич голяма...
Сърцето се лъже веднъж.
След туй повторения няма!


  

БЕЗСЪНИЦА

Безсънна твойте стихове чета
и себе си във тях прочитам...
И вече знам защо съм на света,
защо възкръсват в мен мечтите!...

Едно крилце в сърцето ми расте
и някой ден ще те прегърне
със слънчевия порив на дете,
изгубени вълшебства да ти върне!


  

НЯМАМ ВРЕМЕ

Нямам време за твойте лъжи,
мили мой, май не ти стана ясно,
че жена не с лъжи се държи!
Е, надявам се все да пораснеш!

Нямам време за твойте игри –
като клоун без маска играеш!
Предвидим си. Ужасно дори!
Колко скучен си, само да знаеш!

Нямам време да тичам след теб,
мъж единствен не си на земята!
Не ме чакай довечера в шест.
Покани си добрата позната!


  

РЕПЛИКА

към стихотворението „Химера“
на emo2 (Емил Стоянов)

Химери и илюзии не ща –
признавам ти го искрено, Емиле!
На този свят най-ценните неща
са скрити само в жестовете мили
на твоето обичащо сърце,
на твой добър приятел във очите,
на две протегнати към теб ръце,
когато си изгубил и мечтите...
Химери и илюзии не ща –
животът е реалност безпощадна
и всичко е излишна суета,
когато във душите ни е хладно!


  

* * *

Мълчи ми се!
Не искам
с никой да говоря!
Не искам
да ме търси вече никой!
Безследно
в нищото да се разтворя
и спомени
за мене да не никнат!


  

РЕСТАРТ

Животът ми
е криво огледало,
в което болката
е неестествен смях.
Наложи се
да почна отначало.
И себе си
във малка шепичка
събрах!


  

СИЛАТА, КОЯТО МЕ КРЕПИ

                                    На Наско Енев – РИМПО

Когато съм изгубила посока,
когато съм на труден кръстопът,
а тишината е така висока,
че в нея даже ангелите спят;

когато съм объркана и тъжна
и моите надежди и мечти
се сблъскат в омагьосана окръжност,
а песента в душата ми мълчи,

тогава той – добрият ми приятел –
не е далече никога от мен.
Съвсем навреме слънчевия вятър
по мрежата изпраща в моя ден!

Усмивката му – светла и голяма –
ми връща песен, полет и мечти.
На този свят приятелското рамо
е силата, която ме крепи.


  

НЕ МЕ ХАРЕСВАШ

Не ме харесваш. Да, добре разбирам.
И с право предпочиташ зверове –
във женския ми чар със страх съзираш
по-страшни и по-диви светове!

Не ме харесваш. Зная го, така е.
Дори в мига, съвсем непредвидим,
не можеш, няма как да си признаеш,
че в себе си си слаб и уязвим!


  

ЗАЩО СЪМ НА СВЕТА

Защо съм се родила на света –
аз все по-често, Господи, се питам…
Защо съм му? Това ли е целта –
бездомна под небетата да скитам!?
Защо душата ми дари с крила
и в тялото на болка я затвори!?
Ала напук на всички земни правила
красив акорд повика ме в простора!


  

ГНЕВНО

Къде да се дяна бе, мама му стара –
все преча на някой, все имам вина!
Кога ще се свърши най-сетне кошмара,
далеч да замина от тая земя!!!
Наивна и смешна навярно изглеждам,
ала достойнство си имам поне –
пред дребни душици глава не навеждам
и не им падам на колене!!!
Каквато си искат да ме наричат,
аз знам, че си имам и чест и цена –
на златна монета дори да приличам,
тя също си има обратна страна!!!


  

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ПОСЛЕДНО ТАНГО

"Усмихваш се, когато те погледна.
Очите ти излъчват топлина.
Не си личи, че срещата последна
е между мен и най-красивата жена."

"Една любов така не си отива!
Не казвай нищо - просто замълчи...
Жаравата в сърцата ни е жива,
и грешници са нашите мечти!"

"Но ний мълчим. Говори тишината...
за грешните, за пропилените мечти,
за туй, че непотребна е вината,
че в този миг сме важни аз и ти."

"Единствен миг – и кратък и безкраен...
Душите пак са сбрани във едно.
Танцуват в ритъм страстен и омаен –
последното във времето танго!"

"След него само спомен ще остане
за любовта, горяла между нас.
Но ще гноясат тежките ни рани,
ако родим омраза в този час."
07. 05. 2015 г.


  

ЧАСТ ОТ МЕНЕ

Отричах те, проклинах те дори –
от себе си дано да те прогоня!
И ставах рано, още призори,
за битка с теб си оседлавах коня.

С прицелена в гърдите ти кама,
разбирах ясно, щом към теб се спусна
че губя всъщност цялата война!
Дълбоко в себе си ти чувствах пулса...

Мъчително и бавно осъзнах,
че ти си неразривна част от мене...
Пламтяща болка, но и слънчев смях –
живот си ти в огромната вселена!


  

СТРАХ

Страхуваш се да дойдеш да ме видиш –
изглеждам странно и живея в дом,
захвърлен сред трънясали градини
в далечен, непонятен хоризонт...

Страхуваш се от драмите човешки –
очи в очи при тях да се поспреш
и да изцапаш модната си дрешка
със саждите от парещия скреж...

Но истината всъщност е жестока –
че шепа пръст е всеки звезден прах.
Когато си без цел и без посока,
от себе си най-много те е страх!


  

* * *

Ще си отида, щом не съм ти нужна!
Без тебе не е краят на света.
Дотегна ми със сляпата си грубост
сърцето ми да хвърляш в пепелта!
Но то е силно, вярвам, ще възкръсне!
Дано и този път да ти прости!...
Да бъде същото е вече късно,
но знай, че повече от брат ми беше ти!


  

* * *

Във вакуум
животът ми е спрял.
А дните
се изнизват тъй безлики...
Очакване
за полета ми бял
в душата
като цветенце повиква!


  

ВАРНА

Варна – чуден и приказен град на мечтите,
и без там да живея, нейна жителка бях.
Като джобче в сърцето ми тя е пришита,
по следите на татко за морето мечтах...

Татко вече го няма – на небето замина...
Ала Варна все още е свързана с мен –
в нея толкова скъпи приятели имам,
те са моя утеха във трудния ден!


  

ДРАСКУЛКА

В леглото съм.
И слушам тишината...
Болезнен сън
в прегръдка ме унася!...
Студено е –
отвътре и навънка.
Като дете
сърцето все ми мрънка!

  


* * *

Аз мога много дълго да мълча
и дребните обиди да преглъщам –
не искам просто лошите неща
да хвърлят сенки в светлата ми къща.

Дъждът ще скрие моите сълзи
и всяка болка ще отмие в мене.
Сърцето ми не може да пълзи,
защото е в небето сътворено!

  


САМО ТИ

Душата ми на щастие ухае,
достигнала незрими висини.
Какво е обич тя отдавна знае...
Обичам те – без укор, без вини!

Щастлива съм, защото теб те има,
харесвам те такъв, какъвто си.
Дори да минат хиляди години,
в сърцето ми ще бъдеш само ти!

Какво от туй, че този свят е шантав –
не се страхувам от тълпата вън!
В най-чистите, в най-нежните пространства
единствен ти си моят сбъднат сън!

  


НЕ ВЯРВАМ НА ДУМИ

Аз не вярвам на всяка усмивка
и на всяко "обичам те". Не!
Под човешката тленна обвивка
често бие измамно сърце!
Не, не вярвам на думи красиви,
ако липсват достойни дела!
И какво, че ме гледат накриво,
щом си имам небе и крила!

  


ФИЛМЪТ СВЪРШИ

Ще си легна рано тази вечер,
уморена от живота свой...
Ще прегърна плюшения мечо,
щото ме разбира само той!
Филмът ли? Отдавна вече свърши
и сега върви реалността!
А не вярвам някой да ме търси!
Искам непробудно да заспя!

  


ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ

                                    На Н

Когато всички тръгват си от мене
и съм ненужна в този свят огромен,
той верен ще ми бъде до последно –
това е факт наистина безспорен!

Сърцето ми той може да накара
щастлива песен в мрака да запее,
и само той в успехите ми вярва,
дори да губя сили да живея!

Той, истинският, винаги остава
в най-тежките ми дни и земетръси,
заслуги без да търси, нито слава,
и просто ми помага да възкръсвам!

  


САМОТА

Аз знам какво е самотата –
онази безпощадна самота,
която ме изсмуква без остатък
във вакуум извън реалността!
И всеки ден еднакъв се повтаря,
вторачил поглед в синия екран...
А вътре в мен разплакана китара
навява спомен, още неживян!
Аз знам какво е самотата,
която във душата ми пищи
и с дрипи тя мечтите ми намята...
Надеждата остана без очи!

  


НЕ СЕ ЗАВРЪЩАЙ

Любов – човешка и жестока,
не се завръщай повече при мен!
Ти винаги си толкова безока,
додето не прогледнеш някой ден...
Тогава ти самичка си отиваш,
понеже вечна никога не си...
Макар да си магьосница красива,
животът ти на тънка връв виси!

  


НАПУК НА ВСИЧКИ НЕВЪЗМОЖНОСТИ

Напук на всички невъзможности,
избирам опция ЖИВОТ.
Куршумите са всъщност халосни
и най-полезният ми ход!

Напук на всички невъзможности,
избирам опция НЕБЕ.
(Не търся никакви условности),
това ми е инстинкт вроден!

Напук на всички невъзможности,
избирам опция МЕЧТА
на най-безумните й скорости –
все още вярвам в чудеса!

Напук на всички невъзможности,
избирам опция ЛЮБОВ.
Тя с всичките си нежни болници
осмисля целия живот!

Напук на всички невъзможности,
избирам опцията ДА
с неподозирани възможности.
Аз имам тази свобода!

  


СМИСЪЛ

Нямам нужда от супер герои,
от измамно блестящи звезди –
в мойте земни житейски порои
не оставят те трайни следи!

Нямам нужда от шумни фанфари
да ме люшкат в безлюдни тълпи,
в полуздрача фалшива китара
като улично псе да скимти!

Нямам нужда от евтина слава –
като сутрешен сняг се топи!
От човека какво ли остава,
щом последния сън си заспи?!

Някой някъде беше написал,
че светът е за гибел готов,
но държи го едничкият смисъл
и че той се нарича Любов!


***

Да бъдеш приятел е свято изкуство –
не всеки го има този талант!
Защото са временни всякакви чувства...
Приятелят верен от Бог е призван!


***

Спрях отдавна да вярвам на хора
и затворих аз всички врати.
Няма смисъл за туй да говоря,
щом сърцето ми иска да спи!


НАКАЗАНИЕ

Сърдита съм! На себе си се сърдя!
И без да търся в никого вина,
аз искам да крещя със цяло гърло!...
Да се накажа мога и сама!

И ще накажа детската си слабост
за прошките ми, дадени насън,
когато със сърцето ми се гаврят
и го захвърлят на боклука вън!

И ще накажа своята наивност,
и вярата в човешката любов,
за всичките ми пориви детински
да полетя над земния покров!

Наказвам си се повече от всичко
за устрема на дръзките мечти!
Разбрах, че там, във клетката за птички,
умира се преди да полетиш!


ПРОЛЕТ

Пролет е, а птици няма!
Пролет е, а в мен е студ!
Пролет е – кървяща рана
в четири стени без юг!


СЪНУВАХ ТЕ

Сънувах те с усещане за вечност –
предреченост с неразгадаем знак.
Тъй близък си ми и така далечен –
като очакван, но неидващ влак!

Сънувах те с предчувствие за пролет,
усмихнала най-тъжния ми ден.
И в този кратък виртуален полет
светът изглежда бял и прероден!

Сънувах те и пак ще те сънувам...
Сърцето ми не иска да мълчи.
И всеки миг към изгрева пътувам,
а пътят ми са твоите очи!


ДАЙ МИ ПЕТ

Не знам какво да ти напиша,
но искам да ти кажа: "Дзак"!
Навярно в този миг въздишаш:
"Ох, ти ли се изтърси пак!?"

Да, днес не ти е хич до мене –
от грижи и проблеми си обзет,
та нямаш и минутка време
за някакво си "дай ми пет".

Но знаеш ли – животът отминава,
тече през нас като река,
а споменът за "дай ми пет" остава
като добра приятелска ръка!


ТРЕЗВО

От този миг нататък – край!
Каквото е било дотука беше!
Омръзна ми измисления рай
с изплютите костилки от череши!

Навярно ще попитате сега
защо такива приказки ви плещя...
Спестете си излишната тъга,
елате с мен до кръчмата отсреща...

И стига с тез невярващи очи!
Веднъж поне и аз да се напия,
та всяка болка в мен да замълчи
и себе си от себе си да скрия!


ФЕЙСБУК ПОСТ

Искам да ви кажа нещо...
Имам си голям кахър –
тропна ми се днес на среща
Гунчо с черния катър!

Абе аз си принца чакам,
яхнал белия си кон!
Изръмжа ми Гунчо "Аз съм!
Ей го нА – и Вихрогон!"

Гледам, хлипам и немея,
станах сто пъти пишман...
Даже гаргите се смеят!
Ох! От принцове аман!

Ха сега съвет кажете,
щото скъсах се от рев!
Коментар и лайк сложете,
малко да ми стане кеф!


ЛИПИ

Навън ухае!
Ухае на липи!
Омагьосващо!
Вълшебно!
О, Господи, тъй ми се тича
под нощното звездно небе!
Накъдето ми видят очите,
накъдето сърцето зове!...
Подлудяващо!
Безбрежно!
Навън е лято!
Ухае на липи!


НЕ Е ЧИПС

Пиша ти, но ти не отговаряш...
Мисля си – навярно просто си зает.
И закърпвам крехката си вяра –
да, на линия си – значи си добре!
Трети опит? Не! И два ми стигат!
Ако съм ти нужна, потърси ме ти!
Знай, сърцето ми не е партида
овкусен за скуката ти чипс!


ДИВОТО ЗОВЕ

Ах, ти - диване такова,
хич недей ми се плези!
Имам си и аз подкова –
муцунката си пази! :)

Ех, приятелче любимо,
не, не спирай таз игра...
В тебе моя лудост има
и отдавна го разбрах! :)

Дивото зове, не пита!
Щур си точно като мен
и с усмивка дяволита
ти спасяваш моя ден! :)


* * *

Не мога да бъда
слънце за всеки,
не искам да нося
излишна вина!
Аз просто съм диво
ухаещо цвете –
не всички харесват
такъв аромат!


САМОТА

Аз знам какво е самотата –
онази безпощадна самота,
която ме изсмуква без остатък
във вакуум извън реалността!
И всеки ден еднакъв се повтаря,
вторачил поглед в синия екран...
А вътре в мен разплакана китара
навява спомен, още неживян!
Аз знам какво е самотата,
която във душата ми пищи
и с дрипи тя мечтите ми намята...
Надеждата остана без очи!


ХРИСТИНА РАДОМИРОВА
ЕМО ИТЪН

НОЩЕН ТАНЦ

Хайде под дъжда да се целуваме,
да се смеем, да се смеем до зори!
А над нас небето страстно да гърми...
Подай ръка сега да потанцуваме,
до кости мокри, влюбени, сами!
Любовта ни трябва в бури да гори!


ДЪЖД

Май стана време
да си тръгна...
Не искам повече
да ме боли!
Ще се притуля
в някой тъмен ъгъл,
ще се помоля
дъжд да завали!...
Сълзите си
сред капките да скрия,
да се сбогувам
с падаща звезда...
Приятелството
всъщност е магия
и рядко е
предречена съдба!


ЕСЕННО

Понякога внезапно ме връхлитат
тъй тежките въпроси за смъртта...
Бездомни мислите ми тъжно скитат
под златния воал на есента.

Защо съм тук? Какво ли е оттатък?
Ще срещна ли любимото момче
преди да са окапали листата,
преди да спре и моето сърце?

Въпросите без отговор остават
в беззвездната и глуха тишина...
Не ми е нужна евтината слава –
душата ми жадува топлина!


* * *

Магия е –
изричане без думи!
Магия е –
в студа да запламтиш!
Магия е –
дори да е безумно!
Магия е
и този кратък стих!


СЪТВОРЕНИЕ

С илюзия крепи се този свят.
Илюзия – космичен необят.
Илюзия е, да ви кажа,
животът ни човешки даже...
Умът си къща построява,
а после обзавежда с вяра.
И за да не бъде тъй суров,
под наем пуска чувството любов!


* * *

Безкрил орел се учи да лети.
Отдолу гъска някаква врещи:
– О, спри, глупако! Спри!!!


ПОСЛЕПИС

Скъса се нишката.
Счупи се чашата.
Плиска се виното.
Спря и сърцето ми
да тупти за теб!

Бързат посоките.
Плачат пространствата.
Моля те, Господи,
начертай ми път!

Пътят към себе си.
Някъде в нищото.
В хиляди вечности
да блести сълза!


КОГАТО СИ ЗНАЧИМ

Налей ми чаша тежко вино,
любима песен после ми запей!...
Приятелю, знам, идва дълга зима,
но ти сърцето ми сега разсмей!

И нека звездно чудо ме превърне
във най-мечтаната от теб жена!...
Със светъл зов в нощта ще те прегърна –
душата ми е огън, светлина!

Една любов с неземно име,
напук на всички земни правила,
преградите на разума ще срине,
страха ни глупав ще смени с крила!

Ще ни покаже скритите пътеки
и всеки връх пред нас ще изкачим,
защото няма спънки за сърцето,
когато си за някого значим!


НЕ

Аз казах НЕ! Защото осъзнах,
че злото няма власт над мене –
дори и с най-коварния замах
не може свободата да ми вземе!

И вече знам, че няма да боли
и няма да ме пипат мръсни длани!
За всичко има граници, нали –
включително нанесените рани!

Да кажеш НЕ – това е смелостта
най-истинският себе си да бъдеш
над болката, лъжата, подлостта...
Останалото Господ ще отсъди!


СЪВРЕМИЕ

Виртуални посоки
по реалните пътища.
Виртуални надежди
за реални мечти.
Виртуално различни сме,
но останали същите...
И живеем ли всъщност?
Наужким!
Почти!


СЪН

Обади се, любов,
на вратата почукай,
с твоя пламенен зов
отведи ме оттука!
Заведи ме далеч –
там, накрай световете...
Пак сънувах нощес
тиха ласка на песен!


ПАРОЛА

Отивам си, когато съм излишна!
Не ми отива ролята на шут...
По Алън Уокър как пък да въздишам!?
Не, мястото ми просто не е тук!

Омръзна ми все дупки да запълвам –
ще ме замести друга във това...
Последна няма да съм, нито пък съм първа.
Душата ми е късче синева!

Ако поискаш слънчеви простори,
ако ти трябва пъстроцветен ден,
повикай ме и аз ще отговоря...
Но знаеш ли паролата към мен?


КОГАТО...

Когато за никого нищо не значиш,
тогава загубваш и смисъл и цел...
А нощем се взираш в небесните знаци...
И знаеш – живота на заем си взел!

Когато си тръгнеш далеч от тълпата,
малцина за тебе се сещат. Нали!
Тогава разбираш какво е Приятел,
от твоите рани кого го боли...

Когато в безпътица търсиш пътека,
към себе си гордо и смело тръгни!
Тогава ще чуеш как тихо в сърцето
се раждат най-светлите пролетни дни!


СМИСЪЛ

Нямам нужда от супер герои,
от измамно блестящи звезди –
в мойте земни житейски порои
не оставят те трайни следи!

Нямам нужда от шумни фанфари
да ме люшкат в безлюдни тълпи,
в полуздрача фалшива китара
като улично псе да скимти!

Нямам нужда от евтина слава –
като сутрешен сняг се топи!
От човека какво ли остава,
щом последния сън си заспи?!

Някой някъде беше написал,
че светът е за гибел готов,
но държи го едничкият смисъл
и че той се нарича Любов!


НЕ СЕ СЪРДИ

Аз знам, че нямаш бъдеще със мен!
Затуй те моля, моля те, върви си!
Не се заробвай с трудния ми ден,
от толкова условности зависим!
Не вярвам аз във вечната любов –
тя само в приказките съществува.
Изкачвам се по стръмния живот...
А всяка стълба много сълзи струва!


МОЖЕ БИ

Колкото пъти се раждах,
после умирах безкрай!
Мъчат ме огън и жажда...
Боже, посока ми дай!

Толкова много пътеки
в тъмната нощ извървях.
Чакащо в мрака сърцето
стана на купчинка прах!

Някога имах надежди,
весели пъстри мечти...
Знам, че наивно изглежда
пак да отварям очи...

Ала сърце ми не трае,
даже и там, в пепелта...
Все си едничко то знае -
може би спи любовта!...


ОЩЕ МЕ ИМА

Комуто съм нужна,
ще ме намери –
да, още ме има
на белия свят...
Към мене не водят
подземни тунели,
а пъстри дървета
и син необят!
И който ме вижда
с очите на Бога,
ще ме обикне
с онази любов,
по-силна от всяка
житейска тревога,
на всички небета
най-светлият зов!


САМОДИВА

                                    На Георги Неделчев

Снимал ли си самодива
с пламнали от страст очи?
Не от приказка, а жива
в сноп от слънчеви лъчи...

Снимал ли си как танцува
омагьосващия танц
и душата ти целува,
без да ти остави шанс?!

Снимал ли си в ранна есен
в непристъпните гори
нейната далечна песен,
дето с огън те гори?!

Снимал ли си, фотографе,
най-фаталната жена?
Дръж си здраво апарата,
щом почувстваш топлина!


ПОСЛЕПИС

Позволи ми до теб да приседна,
да погледам безмълвно звезди,
и след всичко и всички – последна
да оставя искрящи следи!

После тихо от теб ще си тръгна,
без да зная посока и път...
Но ей там, на отсрещния ъгъл,
ще те чака по-светъл светът!

И понякога само си спомняй
за момичето с тъжни очи,
от сърцето си дало ти огън,
от звездите – пътека с мечти!


ИМА ВРЕМЕ

Пак проходи Октомври
и заплете ми шала...
Но съм пълна със огън,
като мак разцъфтяла!
Не ми казвайте сбогом,
мои летни усмивки!
Има време за спомен...
Има време за всичко!


ЕДИНСТВЕНА РИЗА

Не ми трябват фалшиви приятели,
дето само на празник са с мене,
а пък всъщност същински предатели
се оказват след някое време!

С гръмки думи в любов ми се вричали,
от душата ми твърде далече...
Не, не искам такова обичане -
от горчилката вкусих му вече!

Тъй са редки онези приятелства,
дето в огъня заедно влизат
и когато е свършило лятото
да се топлят с единствена риза!


НА ПРИЯТЕЛИТЕ

Приятелството също е любов –
любов, която ходи по земята,
в душите ни е тя Божествен зов,
и нейният сезон е вечно лято.

Приятелството няма правила
и безусловно, истински обича.
Не са му нужни никакви крила
защото срещу ветровете тича!

Приятелството, то е свобода
на хорско мнение да не слугувам.
Приятелството просто е съдба.
И най-потребното ни земно чудо!


БОЛКА

                                    "А ти, нахална, просто се омитай!
                                    Не ти е времето дошло сега."

                                             Anahid Chalyovska

Иди си от мен,
натрапнице мръсна!
От моето тяло
сега изчезни!
Спести си труда!
Аз пак ще възкръсна
от ада ти черен!
Това запомни!!!


УХАЕ НА ЛИПИ

Прозорец е отворен.
Ухае на липи...
На детство...
И на спомен...
В душата ми шепти
гласът на родна къща...
А дядовият смях
при мене се завръща...
И в мен е светло пак!
Сълзите ли?
Не плача.
Ухае на липи!
А някъде във здрача
сърцето ми тупти!




ПОЕЗИЯ

  • Птица
  • Следи
  • Жажда
  • С обич
  • Дори не разбра
  • Само те
  • Причината
  • Пролет
  • Прости ми, татко!
  • Не искам да чуя за мъж
  • Безсъница
  • Нямам време
  • Реплика
  • * * * (Мълчи ми се...)
  • Рестарт
  • Силата, която ме крепи
  • Не ме харесваш
  • Защо съм на света
  • Гневно
  • Последно танго
  • Част от мене
  • Страх
  • * * * (Ще си отида...)
  • * * * (Във вакуум...)
  • Варна
  • Драскулка
  • * * * (Аз мога много)
  • Само ти
  • Не вярвам на думи
  • Филмът свърши
  • Истински приятел
  • Самота
  • Не се завръщай
  • На пук на всички невъзможности
  • Смисъл
  • * * * (Да бъдеш...)
  • * * * (Спрях отдавна...)
  • Наказание
  • Пролет
  • Сънувах те
  • Дай ми пет
  • Трезво
  • Фейсбук пост
  • Липи
  • Не е чипс
  • Дивото зове
  • * * * (Не мога да бъда...)
  • Самота
  • Нощен танц
  • Дъжд
  • Есенно
  • * * * (Магия е...)
  • Сътворение
  • * * * (Безкрил орел...)
  • Послепис
  • Когато си значим
  • Не
  • Съвремие
  • Сън
  • Парола
  • Когато...
  • Смисъл
  • Не се сърди
  • Може би
  • Още ме има
  • Самодива
  • Послепис
  • Има време
  • Единствена риза
  • На приятелите
  • Болка
  • Ухае на липи