СТИХОСБИРКИ


"НАДЕЖДА НА ЗАЕМ"

"ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВА ДА СЪМ ПТИЦА"

"ПО БЕЗКРАЯ НА КРАТКИЯ МИГ"

"АКОРДИ ОТ ЗВЕЗДИТЕ"

"ДЪХ НА СЪТВОРЕНИЕ"

"ДА СИ ЖИВ"

"ДА БЪДЕ ОБИЧ"


 

ЕДНА СЛЪНЧЕВА ВСЕЛЕНА


     В поетичният свят на Христина Радомирова влязох благодарение на една наша обща позната, която ми предложи да прочета нейни стихове. Веднага разбрах, че съм попаднал в един много топъл, нежен, много човешки свят, от който не ми се искаше да изляза. Загърбвайки тривиалните житейски проблеми и битовизма на днешния ден, авторката разкрива душата си пред читателя, за която казва „Душата ми е слънчева вселена…”, и го допуска близо до себе си и до своя свят, до най-съкровените си терзания и любовни трепети. Някои казват, че стихове трудно се четат на един дъх, но талантливото перо на Христина Радомирова те принуждава по един ненатрапчив начин да прочетеш всичко от начало до край, политайки в необятните пространства на тази слънчева вселена. Кара те да усетиш магичната сила на писаното слово във време, когато четенето на книги е едва ли не кампанийно занимание.
     Мисля, че много малко ще са тези, които, прочитайки нейните стихове, няма да се съгласят, че младата поетеса наистина е безспорен талант, който ни зарежда с духовна енергия в този обедняващ откъм духовност свят. Уверен съм, че който се запознае веднъж с нейното творчество, много пъти ще се връща към стиховете й, за да отпива от чистото изворче човечност, което се съдържа в него.
     Спирам дотук, защото поезията не се разказва нито се описва. Нея не можеш да я обясниш – тя или те грабва, или те оставя безразличен, но във всеки случай Христина Радомирова ще развълнува читателя и ще го направи мъничко по-добър.
                                                                                                                                                Румен Ченков